Нови изменения на гражданския кодекс

С приемането на последния ЗИД на ГПК, обнародван с ДВ. бр.86 от 27 октомври 2017 г., настъпиха някои съществени промени в уредбата на гражданското производство. Измененията, влезли в сила на 31.10.2017 г., могат да се групират по следния начин:

• Изменения в общите правила – тук влизат новоуредената процедура по залепване на уведомление, описана в чл. 47 от ГПК, както и допълнително посочените случаи на спиране на срокове. Към тази група са и начина на определяне на размера на пропорционалните такси в изпълнителното производство (вече е в зависимост от размера на дълга и минималната работна заплата), както и регламентиране на носенето на разноските от взискателя за неприложени, но поискани изпълнителни действия.
• Изменения, касаещи производството пред първа инстанция – включват промяна в местната подсъдност по искове срещу държавни учреждения и по искове за непозволено увреждане, както и изискването за изрично посочване на банкова сметка или друг начин на плащане в исковата молба по осъдителни искове. Този реквизит е възпроизведен и при регламентиране на съдържанието на осъдителното съдебно решение.
• Изменения във връзка с касационното обжалване – може би едни от най-съществените изменения на ГПК, с които се отменя действието на приложимото до този момент Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК. Новата редакция на ГПК касае предимно основанията за допускане (по чл. 280), отмяната на чл. 291 (относно правомощията на съда при постановяване на решение при уеднаквяване на практиката) и отпадането на задължителността на решенията на ВКС.
• Изменения в обезпечителното производство – промяната се изразява в добавяне на вземанията на лечебни заведения от НЗОК към групата искове, по отношение на които не може да се налагат обезпечителни мерки (чл. 393, ал. 1 от ГПК).
• Изменения в заповедното производство – на първо място, изрично е уредена възможността за отстраняване на нередовности на заявлението по чл. 410. Също така, с новосъздадения чл. 414а са регламентирани последиците от плащане в срока за доброволно изпълнение и подаване на възражение на това основание, а в чл. 415 са посочени допълнителни предпоставки, при наличието на които съдът указва на заявителя, че може да предяви иск по чл. 422. Следва да се отбележи, че вече може да се предяви иск и при отказ да бъда издадена заповед за изпълнение.
• Изменения в изпълнителното производство – може би най-много промени се наблюдават тук, като основно правило при повечето приети нови текстове е по-голяма защита интересите на длъжника. По-съществените изменения в сферата на изпълнителното производство, без да са изчерпателно изложени, се изразяват в следното:

На първо място, измененията обхващат местната компетентност при образуване на изпълнително дело (чл. 427 от ГПК) и разширяването на кръга на подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител по чл. 435 – предвидена е възможността и двете страни да обжалват отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка на движима/недвижима вещ, а по отношение само на длъжника – да обжалва отказа от спиране, прекратяване и приключване на изпълнителното дело. Извън това, с измененията е уредена и допълнителна отговорност на съдебния изпълнител при налагане на обезпечения, които са явно несъразмерни с размера на задължението по делото. На следващо място, несеквестируемият доход е вече пряко обвързан с размера на минималната работна заплата, като същевременно са уредени и възможните действия при наличието на несеквестируем доход, получен по банкова сметка. Друга промяна, касаеща общите правила при изпълнението на парични вземания, е регламентирането на непротивопоставимост на договори за наем и аренда, както и всички споразумения, с които се предоставя ползването и управлението на движими и недвижими вещи.

От съществено значение са и създадените нови правила при определянето на цената на движима вещ, както и при определянето на началната цена при публична продан на недвижим имот. Във връзка с изпълнението върху недвижими вещи е създаден и нов раздел – „Електронни публични търгове”, уреждащ по-улеснена процедура за принудително изпълнение върху недвижими имоти. Действителното прилагане на този раздел се очаква да бъде 18 месеца след влизане в сила на измененията на закона (до изтичането на този срок Министерство на правосъдието следва да е създало онлайн платформа за организиране на електронни търгове).

Не на последно място, допълнение е и създадената нова глава „Изпълнение върху права върху обекти на индустриалната собственост на длъжника”, която разширява възможността за принудително удовлетворяване на взискателя, включвайки към предметите на изпълнение и правата върху обектите на индустриална собственост (марка, патент, полезен модел, промишлен дизайн и т.н.). Предвидено е продажбата им да се извършва по реда на публична продан на недвижими имот, като върху правата се вписва запор в съответния регистър.